Пипи Дългото чорапче, независимата и свръхестествено силна (тя може вдигнете кон с една ръка , всички!) героиня на книгите на Астрид Линдгрен и 1969 г. ТВ предаване , помогна за популяризирането на властта на момичетата, преди тя да е била известна, според внука на Линдгрен, Нил Найман. И сега деветгодишният младеж, културна икона в Швеция от публикуването на първата книга през 1945 г., получи така необходимата модерна актуализация, за да премахне расовите хули и да отрази разнообразието на Швеция - и феновете са не щастлив от това.
Като Ню Йорк Таймс обяснява, обяви шведският телевизионен оператор SVT през Септември че две сцени ще бъдат монтирани преди излъчването по националната телевизия тази събота и на ново възстановено DVD от поредицата. В един от тях е премахнато споменаването на Пипи за баща й като цар на негрите. В друг, Пипи вече не дърпа клепачите си нагоре, преструвайки се на азиатка, но все още пее подигравателна китайска песен.
Това може да изглежда като две относително незначителни редакции (като се има предвид, че предаването първоначално е излъчено през 1969 г., очаквах нуждата от по-голям ремонт), но буквално хиляди фенове на Пипи, много от които уважавани шведски журналисти и преподаватели, категорично не са съгласни. Шведският драматург и писател Йонас Хасен Хемири не е изненадан от реакцията на страната си: Що се отнася до феминизма, ние сме по-добри; когато става въпрос за расизъм, ние изоставаме.
Ерик Хелмерсън, колумнист в ежедневния вестник в Стокхолм Dagens Nyheter, критикува редакциите като цензура: Много съм чувствителен към факта, че хората са обидени от N думата [...] Никога не бих я използвал сам. Но той разглежда решението на SVT като огромна намеса в свободата на словото [...] Къде да поставим чертата? Какво изрязваме и какво пазим? Кой трябва да реши? Кой трябва да се обиди, преди да отрежем дума?
Nyheter не е сам в противопоставянето на редакциите; според The Times, Когато водещият ежедневник в страната Aftonbladet взе анкета във Facebook с въпроса: „Редно ли е да се премахнат расистките части от Пипи Дългото чорапче?“, 81 процента от първите 25 000 отговора отговориха „не“. Според ръководителя на разработката на SVT първоначалните отговори в социалните медии на съобщението на телевизионния оператор бяха омразни.
Тази реакция е малко изненадваща, като се има предвид, че и Линдгрен (която почина през 2002 г.), и нейното имение също критикуваха проблемните елементи на Пипи . Линдгрен се извини за клеветите през 1970 г. (само една година след излизането на оригиналната поредица), казвайки, че не е искала да обиди. Нейното наследство одобри промените на SVT и направи редакции през 2006 г. на въведението на книгата, които поставят нецензурните думи в контекста, без да ги прикриват - като признава и приема известна отговорност за историята на расизма, като същевременно го осъжда.
Семейството добави предговор, обясняващ, че днес думата се счита за обидна, но че когато книгите се появяват за първи път, негърът е често срещан израз за хора с черна кожа, които живеят в други части на света, различни от нашата.
Продължава: Почти никакви чернокожи хора не живеят в скандинавските страни, много малко шведски деца не са виждали такива в реалния живот, а телевизията не съществуваше тук. Негрите бяха нещо екзотично. В предговора се посочва, че никъде в книгите Пипи не е видяна да се държи предубедено или предубедено.
Някои фенове, като учителката в началното училище в Стокхолм Кристина Белтер, критикуваха промените на SVT като нелепи и си пожелаха мрежата да последва примера на предговора на книгата: Мисля, че книгите на Астрид Линдгрен са като част от нашата култура, така че мога да разбера защо са го направили [...] Но ако го оставите така, както е било, това може да е възможност да обсъдите тези неща с децата, относно разликата между тогава и сега. Но това поставя опасно количество вяра върху силата на контекста, за да спаси не-белите зрители (предимно деца , не забравяйте) от това да бъдете накарани да се чувствате като Другият Както казва ръководителят на SVT за развитие Паулет Розас Хот, ние живеем в Швеция, която е мултикултурна и децата трябва да се чувстват включени в това, което излъчваме.
Препоръчвам да прочетете Времената статия за по-задълбочен поглед върху проблемните герои, първоначално предназначени за деца, които оттогава са остарели културни икони, като например Тинтин . (Американските читатели вече са добре запознати с това явление - по дяволите, вижте повечето ранни карикатури на Warner Bros.) Шведското издание на Пипи Дългото чорапче книги всъщност сега е по-политически коректна от американската версия, която не се е променила от 50-те години на миналия век - бащата на Пипи все още е посочен като цар на канибалите на остров Южно море.
(Чрез Езавел )
Следите ли The Mary Sue на Twitter , Facebook , Tumblr , Pinterest , & Google + ?
